Как да разговаряме с децата - част I

Да се разговаря с децата е истинско изкуство, което има свои правила и смисъл. Децата рядко проявяват наивност, когато общуват. Често посланията им са кодирани и трябва да ги разшифроваме, за да ги разберем.
Родителите се ядосват на разговорите си с децата, защото те често не водят до никъде. Родители, които се стремят думите им да бъдат убедителни, скоро разбират колко много сили им коства това.
Децата се съпротивляват на разговорите с родителите си. Те негодуват, когато ги поучават, одумват и критикуват. Чувстват, че родителите говорят прекалено много и им ”губят времето”.
Всеки внимателен наблюдател, дочул разговор между дете и родител, ще установи с изненада колко малко едната страна слуша другата. Диалогът звучи като два монолога, първият от които съдържа упреци и наставления, а вторият - опровержения и молби. Трагедията от подобно “общуване” произтича не от липсата на любов, а от липсата на уважение; не от липсата на интелигентност, а от липсата на умения.
Всекидневният ни език е недостатъчен за смисленото общуване с децата. Истинското докосване до тях, както и преодоляването на родителското неудовлетворение са възможни при нов тип отношения с децата, включващ нов начин за разговор с тях.
В тази връзка М.Пек формулира пет начина за слушане на детското говорене. Този процес е различен в зависимост от възрастта на децата:

Защо трябва да слушаме децата:
1. Желанието да го направим е най-доброто доказателство за нашето уважение към него.
2. Колкото по-значими се чувстват те, толкова повече ще започнат да говорят за неща с действителна стойност.
3. Колкото повече слушаме детето си, толкова по-добре ще разберем, че в детското бръщолевене има много важни послания към нас.
4. Колкото по-добре опознаем детето си, толкова по-точно ще знаем какво му е нужно.
5. Колкото повече детето чувства, че го ценим, с толкова по-голямо уважение ще ни отвръща.
НОВИЯТ КОД ЗА ОБЩУВАНЕ С ДЕЦАТА се основава на уважението и умението. Той изисква:

Девет годишният Ерик се връща ядосан вкъщи. Неговият клас е трябвало да бъде на излет, но навън вали. Майка му решава да се възползва от новия подход, въздържайки се от такива клишета като: “Безполезно е да се плаче за провалени заради лошо време излети”, “Предстоят ви и други дни за излети”, “Не аз докарах дъжда, нали, тогава защо се сърдиш на мен?”,които в миналото само са влошавали нещата.
Тя разсъждава: “Синът ми силно преживява пропуснатия излет. Разочарован е. Споделя разочарованието си с мен, като ми показва гнева си. Той има право на подобни чувства. Ще му помогна най-добре, като проявя разбиране и уважение към онова, което изпитва.” А на Ерик казва:
Майката: Изглеждаш много разочарован.
Ерик: Да!
Майката: Много искаше да отидеш на този излет, нали?
Ерик: Наистина исках.
Майката: Беше си приготвил вече всичко, когато започна проклетия дъжд.
Ерик: Да, точно така беше.
Следва миг мълчание, а после Ерик добавя: “Е,нищо, ще има и други дни.” Ядът му сякаш се е изпарил и той е твърде дружелюбен през целия следобед.
Какво е особеното в този подход и кои са благотворните му компоненти?
Детето не е в състояние да слуша никого, когато е обзето от силни емоции. То не може да приеме съвета, утехата или уместен укор. То иска ние да го разберем. Иска да разберем какво става в душата му в този момент. Иска да бъде разбрано, без да е необходимо да ни съобщава изцяло какво изпитва. Това е игра, в която то разкрива само малка част от преживяванията си, която ни е нужна, за да се досетим за останалото.
Силните детски преживявания няма да се притъпят, ако кажем:”Не е хубаво да изпитваш такива чувства” или ако се опитаме да убедим детето, че то няма основание да се чувства по този начин. Отпъждайки силните емоции, не можем да избягаме от тях. Те губят от истинската си сила и острота само когато събеседникът ги приеме с разбиране и съчувствие.

http://www.zaroditeli.hit.bg/